♥ Злобата ни разболява буквално - ние винаги сме жертви на собствената си отмъстителност
(Patient in the Night,1920/22, by Ernst Ludwig Kirchner)
Здраве и развой на заболяване
През вековете систематично се следи, че някои болести са породени от избрани страсти и настройки. Средновековната идея за потиснатост да вземем за пример свързва депресията с увреждане на черния дроб, а в съвремието доста физически разстройства са ясно обусловени от стресови страсти.
Фактът, че страстите имат физиологични последствия, е добре документиран. В ранните дни на психоанализата проучванията за общото сред избрани болести и съответни психически вътрешни спорове породиха специалността психосоматика. Всички сме чували за връзката сред сърдечните болести и личностния „ вид А ”, а също и че потиснатият яд води до хипертония и инсулти. Предполага се, че страстите въздействат върху производството на хормони посредством промени в невротрансмитерите в разнообразни области на мозъка, отговарящи за контрола върху съответни органи.
Тревогите по отношение на разпространяването на СПИН през последните години подействаха като превъзходен тласък за проучване на имунната система на тялото. Общо взето, когато човек претърпява дадени събития под формата на стрес, това води до угнетяване на тимусната жлеза, а оттам – до възпрепятстване на защитните сили на организма. Различните проучвателен подходи към тази тематика обаче пропущат да се спрат на връзката сред убежденията и настройките, от една страна, и произлизащия от тях подтекст на усещането, който дефинира естеството на самостоятелните прекарвания. Стресът постоянно се дължи на склонността на организма да реагира на тласъците по характерни, присъщи модели. Въз основа на това, което към този момент знаем от математиката на нелинейната динамичност и проучванията на атракторите, доказани клинично от кинезиологията и акупунктурата, можем да формулираме какво съставлява процесът на заболяване.
Дадена концепция или цялост от мисли, която има наклонност за непрекъсната демонстрация във времето, се загнездва в съзнанието под формата на настройка. Впоследствие настройката се свързва с енергийно атракторно поле с избрана мощ или уязвимост. В резултат се образува характерно усещане за света и се основават събитията, нужни за предизвикателство на съответната страст. Нагласите, мислите и вярванията са свързани с пътища към всеки орган на тялото, наречени енергийни меридиани. Чрез кинезиологично тестване може да се потвърди, че обособените акупунктурни точки се въздействат от избрани настройки, а меридианът, от своя страна, служи като енергиен канал към избрани мускули и телесни органи. Тези характерни меридиани обичайно се именуват съгласно органите, които енергизират – да вземем за пример сърдечен меридиан, меридиан на жлъчния мехур и така нататък
В тези жизненоважни вътрешни връзки няма нищо загадъчно и те могат да бъдат демонстрирани за секунди, в случай че някой желае да се убеди в тях. Както знаем, в случай че човек задържи в съзнанието си избрана отрицателна мисъл, тя ще докара до намаляване на даден мускул; в случай че по-късно размени тази мисъл с позитивна, същият мускул мигновено ще стане мощен. Между мозъка и тялото има непосредствена връзка, тъй че реакциите на тялото се трансформират всеки момент според от мислите и обвързваните с тях страсти.
Вече споменахме закона за чувствителността и зависимостта от първичните условия, основавайки се на науката за нелинейната динамичност и нейната математика. Имайте поради, че той демонстрира по какъв начин дребна смяна във входящия модел може да докара до доста огромна смяна на изхода. Така е, тъй като повторението на дребните вариации във времето води до прогресивна смяна на модела. С други думи, логаритмичното повишаване води до скок към ново благозвучие. Ефектът от дребната разновидност се усилва, до момента в който най-после не се отрази на цялата система и не възникне нов енергиен модел – който след същия развой може да докара до в допълнение изменение и така нататък
В света на физиката този развой се назовава турбулентност и е обект на голям брой проучвания, изключително в региона на аеродинамиката, която съчетава както физиката, по този начин и математиката. Когато в атракторните полета на съзнанието възникне сходна турбуленция, тя основава прочувствено разстройство, което продължава, до момента в който не се откри ново равновесно равнище.
Ако преобладаващият съзнанието светоглед е отрицателен, той непрекъснато изпраща едни и същи сигнали в енергийния поток към другите телесни органи. От това са наранени всички функционалности на финото поле на цялостната физиология, опосредствани от прехвърлянето на електрони, нервния хормонален баланс, хранителния статус и други сходни. Настъпва миг, в който безпределно дребните промени се натрупват задоволително, че да могат да бъдат измерени посредством електронен микроскоп, магнитнорезонансна томография, рентгенови лъчи или биохимичен разбор. Докато тези промени бъдат открити обаче, болестният развой към този момент е много напреднал.
Може да се каже, че невидимата галактика на мисълта и настройките става забележима в резултат на елементарните телесни реакции. Ако вземем поради обстоятелството, че през мозъка безкрай текат милиони мисли, няма да се изненадаме, че положението на тялото може да се промени коренно, с цел да отрази преобладаващите мисловни модели и тяхното комбиниране с генетични и екологични фактори. Видимият развой на заболяване се дължи на постоянството и повторението на тласъка, който работи съгласно закона на чувствителността и зависимостта от първичните условия. Стимулът, който задейства процеса, може да е толкоз дребен, че да убегне на всевъзможни опити да бъде регистриран.
Ако тази визия за образуването на болесттите е вярна, всички заболявания би трябвало да са обратими посредством смяна на мисловните модели и привичните реакции. Всъщност през историята постоянно са се следили случаи на непринудено възобновяване от всевъзможни заболявания. Традиционната медицина е документирала спонтанните „ оздравявания ”, само че в никакъв случай не е разполагала с нужните за проучването им концептуални принадлежности. (Между другото, забавно е да се означи, че даже актуалните хирурзи не са склонни да оперират пациент, който е уверен, че ще почине по време на интервенцията, тъй като с сходна настройка постоянно се случва точно това.)
…Спонтанното излекуване постоянно е придружено от доста нарастване на способността на индивида да обича и осъзнаване на значимата роля на любовта като лековит фактор. Многобройни са бестселърите, съгласно които животът с обич носи здраве. Любов към близък обаче може да има единствено когато спрем да се съдим, да се опасяваме един от различен и да се ненавиждаме. Подобна радикална смяна може да провокира дезориентация; нужна е храброст, с цел да издържите краткотрайния дискомфорт, породен от растежа. Умът е податлив да се опълчва на смяната от чиста горделивост. Възстановяването от какъвто и да е болестен развой зависи от желанието да изследваш нови гледни точки към себе си и живота. Това включва способността да понасяш вътрешните страхове, които се надигат, когато бъдат разтърсени главните ти убеждения. Хората ценят своята ненавист и недоволства и държат на тях, така че, с цел да се излекува човечеството, може да се наложи отбиването на цели популации от метода на живот, характеризиращ се със завист, агресивност и злопаметност.
Познат закон на забележимата галактика е, че използването на мощ поражда друга мощ със същата величина и противоположна посока. Следователно всяка офанзива, без значение дали психическа, или физическа, води до контраофанзива. Злобата ни разболява напълно буквално; ние постоянно сме жертви на личната си злопаметност. Дори да са секрети, враждебните мисли карат тялото да нападна физиологически самото себе си.
Смехът обаче, сходно на любовта, лекува. Така е, тъй като се предизвика, когато виждаме нещо малко в подтекста на нещо по-голямо и по-приобщаващо, като по този метод наблюдаващият излиза от позицията на жертва. Всяка смешка ни припомня, че нашата действителност е трансцендентна; че надалеч надвишава конкретиката на събитията. Черният комизъм да вземем за пример се основава на опълчването на парадоксални противоположности. Последвалото облекчение от базовото ни безпокойствие поражда смях. Внезапните прозрения постоянно са съпроводени от смях. Вселенската смешка се показва в сравнението сред илюзията и действителността.
За разлика от това, неналичието на комизъм вреди на здравето и щастието. Тоталитарните системи се отличават с неналичието на комизъм на всяко ниво – смехът, който носи приемане и независимост, е опасност за тяхното владичество. Трудно е да потискаш хора с положително възприятие за комизъм. Ако някъде няма възприятие за комизъм, пазете се – без значение дали става въпрос за човек, институция, или идеология – тъй като там постоянно е налице предпочитание за надзор и доминиране, даже заявената цел да е реализиране на разцвет или мир.
Мирът не може да бъде реализиран по този начин; той е естественото положение на нещата, което настава, когато бъдат отстранени пречките пред него. Малцина са хората, същински отдадени на действителното реализиране на мир, защото в персоналния си живот множеството избират непременно да са прави във връзка с връзките или себе си. Позицията, че си прав, е същинският зложелател на мира. Когато решенията се търсят на равнището на принудата, не е допустимо да са мирни.
Поради обстоятелството, че се характеризират с липса на почтеност, системите, свързани с доста слаби атракторни полета, са неефективни, разточителни и тромави. Да вземем да вземем за пример системата на опазването на здравето: тя е толкоз обременена със боязън и регулации, че едвам съумява да действа. Представлява нагледна проява по какъв начин тактиките за надзор се натрупат, образувайки преуспяващ бюрократичен мастодонт. Колкото по-сложно е нещо, толкоз по-скъпо излиза, а системата е слаба и неефективна, тъй като такива са настройките в основата на нейната структура. Излекуването на пациентите (или самата система за здравеопазване) може да настъпи единствено посредством прогресивни стъпки за повишение на мотивацията и отвод от самозаблуда, с цел да придобием ясно виждане. Тук няма виновници и злодеи; казусът е в неправилната конфигурация на самата система.
Ако кажем, че здравето, успеваемостта и просперитетът са естествените положения, съпътстващи хармонията с действителността, а в нашия живот те отсъстват, следва да обърнем взор във вътрешността, а не да проектираме виновност върху неща на открито. Атракторните модели се подчиняват на законите на личната си физика, даже да не са Нютонови; в случай че простиш, и на теб ще бъде простено. Редовно сме очевидци на обстоятелството, че във галактика, в която всичко е обвързвано между тях, няма нищо инцидентно, нищо отвън нея. Тъй като аргументите работят невидимо, а виждаме единствено проявлението на следствията, се основава заблуда за „ инцидентни ” събития. Някой неочакван и непредвиден случай може да наподобява инцидентен, без връзка с забележими аргументи, само че в случай че го изследваме, ще проследим неговия генезис. Изненадващото заболяване да вземем за пример постоянно е предхождано от забележими фактори; даже предразположеността към катастрофи включва голям брой дребни подготвителни стъпки.
Болестният развой е доказателство, че нещо не е наред в работата на мозъка, а силата за смяна е точно там. Третирането на заболяването като физически развой единствено в границите на А > > В > > С (света на резултатите) не поправя нейния генезис и я прикрива, вместо да я излекува. Възможно е заболяване, от което сме страдали цялостен живот, да се излекува бързо единствено с смяна на настройката. Ала въпреки че сходна смяна се случва привидно за елементи от секундата, в действителност може да изисква вътрешна подготовка в продължение на години.
Имайте поради, че във всяка комплицирана система е налице сериозната точка, в която посредством използване на минимум мощ се трансформира цялата система – да вземем за пример ходът на една пешка на шахматната дъска може изцяло да промени опциите на играта. Всеки подробност от идеологическата система, която сме възприели, има положителни или неприятни последствия. Поради тази причина не съществува такова нещо като нелечимо или безнадеждно заболяване – все някъде в миналото някой е излекуван от него посредством описания развой.
Много е значимо да демонстрираме състрадание към себе си и цялото човечество, до момента в който прекосяваме през мъчителните битки на еволюцията. То е належащо освен за излекуване, само че и за всеки важен прогрес в съзнанието. Само тогава можем да станем както лечители, по този начин и излекувани, и да се надяваме да оздравеем от физическо или духовно разстройство.
Избрано от: „ Мощ против мощ “, Дейвид Хокинс, изд. „ Ракета “, 2021 г.
Картина: Patient in the Night (1920/22) by Ernst Ludwig Kirchner,
